консолидиран

Речник на българския език

1. консолидѝран прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • консоледиран
  • консоледирън
  • консолидирън
  • консуледиран
  • консуледирън
  • консулидиран
  • консулидирън
  • кунсоледиран
  • кунсоледирън
  • кунсолидиран
  • кунсолидирън
  • кунсуледиран
  • кунсуледирън
  • кунсулидиран
  • кунсулидирън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кон-со-ли-ди-ран
непълен член кон-со-ли-ди-ра-ния
пълен член кон-со-ли-ди-ра-ни-ят
ж. р. кон-со-ли-ди-ра-на
членувано кон-со-ли-ди-ра-на-та
ср. р. кон-со-ли-ди-ра-но
членувано кон-со-ли-ди-ра-но-то
мн. ч. кон-со-ли-ди-ра-ни
членувано кон-со-ли-ди-ра-ни-те

2. консолидиран — мин. страд. прич. м. р.

консолидиран е производна форма на консолидирам (мин. страд. прич. м. р.).