муден

Речник на българския език

му̀ден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

му̀дна, му̀дно, мн. му̀дни, прил. Който работи бавно или се движи полека; бавен, тежък.
същ. му̀дност, мудността̀, ж.

Грешни изписвания (1)

  • мудин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. му-ден
непълен член муд-ния
пълен член муд-ни-ят
ж. р. муд-на
членувано муд-на-та
ср. р. муд-но
членувано муд-но-то
мн. ч. муд-ни
членувано муд-ни-те