неточен

Речник на българския език

нето̀чен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

нето̀чна, нето̀чно, мн. нето̀чни, прил. Който не е точен. Неточен отговор.

Грешни изписвания (3)

  • неточин
  • ниточен
  • ниточин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-то-чен
непълен член не-точ-ния
пълен член не-точ-ни-ят
ж. р. не-точ-на
членувано не-точ-на-та
ср. р. не-точ-но
членувано не-точ-но-то
мн. ч. не-точ-ни
членувано не-точ-ни-те