немарлив

Речник на българския език

немарлѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

немарлѝва, немарлѝво, мн. немарлѝви, прил. Който проявява немара. Немарлив ученик.
същ. немарлѝвост, немарливостта̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • немърлив
  • нимарлив
  • нимърлив
  • немарлиф
  • немърлиф
  • нимарлиф
  • нимърлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-мар-лив
непълен член не-мар-ли-вия
пълен член не-мар-ли-ви-ят
ж. р. не-мар-ли-ва
членувано не-мар-ли-ва-та
ср. р. не-мар-ли-во
членувано не-мар-ли-во-то
мн. ч. не-мар-ли-ви
членувано не-мар-ли-ви-те