неакуратен

Речник на българския език

неакура̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • неакоратен
  • неакоратин
  • неакуратин
  • неъкоратен
  • неъкоратин
  • неъкуратен
  • неъкуратин
  • ниакоратен
  • ниакоратин
  • ниакуратен
  • ниакуратин
  • ниъкоратен
  • ниъкоратин
  • ниъкуратен
  • ниъкуратин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-а-ку-ра-тен
непълен член не-а-ку-рат-ния
пълен член не-а-ку-рат-ни-ят
ж. р. не-а-ку-рат-на
членувано не-а-ку-рат-на-та
ср. р. не-а-ку-рат-но
членувано не-а-ку-рат-но-то
мн. ч. не-а-ку-рат-ни
членувано не-а-ку-рат-ни-те