добра

Речник на българския език

1. Добра̀ географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Добръ
  • Дубра
  • Дубръ

2. добра — ж. р.

добра е производна форма на добър (ж. р.).

3. добра — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

добра е производна форма на добера се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. добра — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

добра е производна форма на добера се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).