изго̀ден
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
изго̀дна, изго̀дно, мн. изго̀дни, прил.
1. Който носи изгода. Изгодна сделка.
2. Който спомага за изгода; подходящ, благоприятен. Изгодна позиция. Изгоден момент.
нареч. изго̀дно.
1. Който носи изгода. Изгодна сделка.
2. Който спомага за изгода; подходящ, благоприятен. Изгодна позиция. Изгоден момент.
нареч. изго̀дно.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- езгоден
- езгодин
- изгодин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | из-го-ден | |
|---|---|---|---|
| непълен член | из-год-ния | ||
| пълен член | из-год-ни-ят | ||
| ж. р. | из-год-на | ||
| членувано | из-год-на-та | ||
| ср. р. | из-год-но | ||
| членувано | из-год-но-то | ||
| мн. ч. | из-год-ни | ||
| членувано | из-год-ни-те | ||