ценен

Речник на българския език

1. цѐнен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

цѐнна, цѐнно, мн. цѐнни, прил.
1. Който има висока цена; скъп. Ценна ваза.
2. Прен. Който има положителни качества; важен, нужен. Ценен приятел.
3. Прен. Който е необходим, полезен, навременен. Ценен съвет. Ценна помощ.
4. Който има важно значение. Ценна археологическа находка.

Грешни изписвания (1)

  • ценин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. це-нен
непълен член це-не-ния
пълен член це-не-ни-ят
ж. р. це-не-на
членувано це-не-на-та
ср. р. це-не-но
членувано це-не-но-то
мн. ч. це-не-ни
членувано це-не-ни-те

2. цѐнен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

цѐнна, цѐнно, мн. цѐнни, прил.
1. Който има висока цена; скъп. Ценна ваза.
2. Прен. Който има положителни качества; важен, нужен. Ценен приятел.
3. Прен. Който е необходим, полезен, навременен. Ценен съвет. Ценна помощ.
4. Който има важно значение. Ценна археологическа находка.

Грешни изписвания (1)

  • ценин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. це-нен
непълен член цен-ния
пълен член цен-ни-ят
ж. р. цен-на
членувано цен-на-та
ср. р. цен-но
членувано цен-но-то
мн. ч. цен-ни
членувано цен-ни-те

3. ценен — мин. страд. прич. м. р.

ценен е производна форма на ценя (мин. страд. прич. м. р.).