надежден

Речник на българския език

1. надѐжден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

надѐждна, надѐждно, мн. надѐждни, прил. Който внушава доверие; верен, устойчив, сигурен. Надежден автомобил. Надеждна защита.

Грешни изписвания (3)

  • надеждин
  • нъдежден
  • нъдеждин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. на-деж-ден
непълен член на-деж-д-ния
пълен член на-деж-д-ни-ят
ж. р. на-деж-д-на
членувано на-деж-д-на-та
ср. р. на-деж-д-но
членувано на-деж-д-но-то
мн. ч. на-деж-д-ни
членувано на-деж-д-ни-те

2. Надѐжден географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Надеждин
  • Нъдежден
  • Нъдеждин