изпитан

Речник на българския език

1. изпѝтан прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • езпитан
  • езпитън
  • еспитан
  • еспитън
  • изпитън
  • испитан
  • испитън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-пи-тан
непълен член из-пи-та-ния
пълен член из-пи-та-ни-ят
ж. р. из-пи-та-на
членувано из-пи-та-на-та
ср. р. из-пи-та-но
членувано из-пи-та-но-то
мн. ч. из-пи-та-ни
членувано из-пи-та-ни-те

2. изпитан — мин. страд. прич. м. р.

изпитан е производна форма на изпитам (мин. страд. прич. м. р.).