безспорен

Речник на българския език

безспо̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безспо̀рна, безспо̀рно, мн. безспо̀рни, прил. Несъмнен, съвършено очевиден. Безспорен успех.
нареч. безспо̀рно.

Грешни изписвания (7)

  • безспорин
  • беспорен
  • беспорин
  • бизспорен
  • бизспорин
  • биспорен
  • биспорин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-спо-рен
непълен член без-спор-ния
пълен член без-спор-ни-ят
ж. р. без-спор-на
членувано без-спор-на-та
ср. р. без-спор-но
членувано без-спор-но-то
мн. ч. без-спор-ни
членувано без-спор-ни-те