доказан

Речник на българския език

1. дока̀зан прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • доказън
  • дуказан
  • дуказън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. до-ка-зан
непълен член до-ка-за-ния
пълен член до-ка-за-ни-ят
ж. р. до-ка-за-на
членувано до-ка-за-на-та
ср. р. до-ка-за-но
членувано до-ка-за-но-то
мн. ч. до-ка-за-ни
членувано до-ка-за-ни-те

2. доказан — мин. страд. прич. м. р.

доказан е производна форма на докажа (мин. страд. прич. м. р.).