признат

Речник на българския език

1. призна̀т прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

призната, признато, мн. признати, прил. Възприет и утвърден от обществото като положителен. Признат политик.

Грешни изписвания (1)

  • презнат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. приз-нат
непълен член приз-на-тия
пълен член приз-на-ти-ят
ж. р. приз-на-та
членувано приз-на-та-та
ср. р. приз-на-то
членувано приз-на-то-то
мн. ч. приз-на-ти
членувано приз-на-ти-те

2. признат — мин. страд. прич. м. р.

признат е производна форма на призная (мин. страд. прич. м. р.).