казан

Речник на българския език

1. каза̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. каза̀ни, (два) каза̀на, м.
1. Голям цилиндричен домакински съд. Направиха един казан курбан.
2. Съдът и цялото съоръжение за варене на ракия. Има ли в това село казан?
същ. умал. каза̀нче, мн. каза̀нчета, ср.

Грешни изписвания (1)

  • къзан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-зан
непълен член ка-за-на
пълен член ка-за-нът
мн.ч. ка-за-ни
членувано ка-за-ни-те
бройна форма ка-за-на
звателна форма

2. Каза̀н град (тип 198) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Къзан

3. казан — мин. страд. прич. м. р.

казан е производна форма на кажа (мин. страд. прич. м. р.).