казанче

Речник на българския език

каза̀нче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. каза̀н

Грешни изписвания (3)

  • казанчи
  • къзанче
  • къзанчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-зан-че
членувано ка-зан-че-то
мн.ч. ка-зан-че-та
членувано ка-зан-че-та-та