медник

Речник на българския език

мѐдник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. мѐдници, (два) мѐдника, м. Котел, изработен от мед (бакър).

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • меднек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мед-ник
непълен член мед-ни-ка
пълен член мед-ни-кът
мн.ч. мед-ни-ци
членувано мед-ни-ци-те
бройна форма мед-ни-ка
звателна форма