парен

Речник на българския език

1. па̀рен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

па̀рна, па̀рно, мн. па̀рни, прил.
1. Който се задвижва с пара. Парен локомотив. Парна машина.
2. Който използва пара. Парна баня. Парно отопление. Парна ютия.
3. В който се образува пара. Парен котел.

Грешни изписвания (1)

  • парин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. па-рен
непълен член па-ре-ния
пълен член па-ре-ни-ят
ж. р. па-ре-на
членувано па-ре-на-та
ср. р. па-ре-но
членувано па-ре-но-то
мн. ч. па-ре-ни
членувано па-ре-ни-те

2. па̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

па̀рна, па̀рно, мн. па̀рни, прил.
1. Който се задвижва с пара. Парен локомотив. Парна машина.
2. Който използва пара. Парна баня. Парно отопление. Парна ютия.
3. В който се образува пара. Парен котел.

Грешни изписвания (1)

  • парин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. па-рен
непълен член пар-ния
пълен член пар-ни-ят
ж. р. пар-на
членувано пар-на-та
ср. р. пар-но
членувано пар-но-то
мн. ч. пар-ни
членувано пар-ни-те

3. парен — мин. страд. прич. м. р.

парен е производна форма на паря (мин. страд. прич. м. р.).