бойлер

Речник на българския език

бо̀йлер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. бо̀йлери, (два) бо̀йлера, м. Скачен с водопровода специален цилиндричен съд, в който се загрява вода за домакински нужди чрез електричество, газ, дърва. Електрически бойлер. Включвам/изключвам бойлера.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • бойлир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бой-лер
непълен член бой-ле-ра
пълен член бой-ле-рът
мн.ч. бой-ле-ри
членувано бой-ле-ри-те
бройна форма бой-ле-ра
звателна форма