наложил
1.
наложил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
наложил
е производна форма
на наложа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
наложил —
мин. деят. св. прич. м. р.
наложил
е производна форма
на наложа (мин. деят. св. прич. м. р.).