удобен

удо̀бна, удо̀бно, мн. удо̀бни, прил.
1. За дом, хотел и др. — който е добър, пригоден, приятен за живеене. Удобна къща. Удобна баня.
2. За дрехи, обувки, мебели и др. — който е мек, добър за използване; не убива, не притеснява.
3. Прен. За време, случай, обстоятелство — който е подходящ, благоприятен. Случвам удобния момент. Изтървах удобния случай. Намирам удобно време за разговор.
4. Прен. С отрицание. За въпрос, тон и др. — който е тактичен, навременен, дискретен. Въпросът не е удобен за момента.
нареч. удо̀бно. Седя удобно.
• Не ми е удобно. — Не се чувствам добре, нещо ми пречи, притеснява ме. Не ми е удобно да спя на това легло. Не ми е удобно да задавам такъв деликатен въпрос.