лесен

Речник на българския език

лѐсен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

лѐсна, лѐсно, мн. лѐсни, прил.
1. Който може да бъде извършен, постигнат, възприет без много усилия и труд. Лесна работа. Лесен занаят. Лесен успех. Лесен урок. Лесна задача.
2. Който не е съпроводен с трудности, лишения. Лесен живот.
нареч. лѐсно.
Лесна работа. — Работа без усилия, без спънки.

Грешни изписвания (1)

  • лесин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ле-сен
непълен член лес-ния
пълен член лес-ни-ят
ж. р. лес-на
членувано лес-на-та
ср. р. лес-но
членувано лес-но-то
мн. ч. лес-ни
членувано лес-ни-те