достъ̀пен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
достъ̀пна, достъ̀пно, мн. достъ̀пни, прил.
1. До който има достъп. Богатството изглеждаше достъпно. Галерията е достъпна за всеки.
2. До който може лесно да се достигне или по който може лесно да се мине. Достъпно скривалище. Достъпна пътека.
3. С който лесно може да се установи контакт, който не е високомерен; общителен. Достъпен човек.
4. Който е съобразен с възможностите на мнозинството или на отделен човек. Достъпно удоволствие. Достъпни цени.
5. Който е лесен за разбиране, за проникване в същността му. Достъпна философия.
същ. достъ̀пност, достъпността̀, ж.
1. До който има достъп. Богатството изглеждаше достъпно. Галерията е достъпна за всеки.
2. До който може лесно да се достигне или по който може лесно да се мине. Достъпно скривалище. Достъпна пътека.
3. С който лесно може да се установи контакт, който не е високомерен; общителен. Достъпен човек.
4. Който е съобразен с възможностите на мнозинството или на отделен човек. Достъпно удоволствие. Достъпни цени.
5. Който е лесен за разбиране, за проникване в същността му. Достъпна философия.
същ. достъ̀пност, достъпността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- достъпин
- дустъпен
- дустъпин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | дос-тъ-пен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | дос-тъп-ния | ||
| пълен член | дос-тъп-ни-ят | ||
| ж. р. | дос-тъп-на | ||
| членувано | дос-тъп-на-та | ||
| ср. р. | дос-тъп-но | ||
| членувано | дос-тъп-но-то | ||
| мн. ч. | дос-тъп-ни | ||
| членувано | дос-тъп-ни-те | ||