елемента̀рен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
елемента̀рна, елемента̀рно, мн. елемента̀рни, прил.
1. Прост, несложен; който трябва да е известен на всеки. Елементарни правила за учтивост.
2. Опростен, повърхностен. Елементарен човек. Елементарно разбиране на проблема.
3. Начален; който се отнася до основните положения в една област, наука. Елементарна теория на музиката.
4. Спец. В химията — който се отнася до елемент (в 5 знач.).
• Елементарни частици. — Спец. Във физиката — най-малките частици, от които е съставена материята.
1. Прост, несложен; който трябва да е известен на всеки. Елементарни правила за учтивост.
2. Опростен, повърхностен. Елементарен човек. Елементарно разбиране на проблема.
3. Начален; който се отнася до основните положения в една област, наука. Елементарна теория на музиката.
4. Спец. В химията — който се отнася до елемент (в 5 знач.).
• Елементарни частици. — Спец. Във физиката — най-малките частици, от които е съставена материята.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- елементарин
- елеминтарен
- елеминтарин
- елиментарен
- елиментарин
- елиминтарен
- елиминтарин
- илементарен
- илементарин
- илеминтарен
- илеминтарин
- илиментарен
- илиментарин
- илиминтарен
- илиминтарин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | еле-мен-та-рен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | еле-мен-тар-ния | ||
| пълен член | еле-мен-тар-ни-ят | ||
| ж. р. | еле-мен-тар-на | ||
| членувано | еле-мен-тар-на-та | ||
| ср. р. | еле-мен-тар-но | ||
| членувано | еле-мен-тар-но-то | ||
| мн. ч. | еле-мен-тар-ни | ||
| членувано | еле-мен-тар-ни-те | ||