начален

Речник на българския език

нача̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

нача̀лна, нача̀лно, мн. нача̀лни, прил.
1. Който е начало на нещо. Начален етап.
2. В системата на образованието — първоначален, нисш, който обхваща първите 3-4 години. Начално образование. Начално училище.

Грешни изписвания (3)

  • началин
  • нъчален
  • нъчалин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. на-ча-лен
непълен член на-чал-ния
пълен член на-чал-ни-ят
ж. р. на-чал-на
членувано на-чал-на-та
ср. р. на-чал-но
членувано на-чал-но-то
мн. ч. на-чал-ни
членувано на-чал-ни-те