начеващ

Речник на българския език

1. начѐващ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

начѐваща, начѐващо, мн. начѐващи, прил. начинаещ.

Грешни изписвания (7)

  • начевашт
  • начевъшт
  • начевъщ
  • нъчевашт
  • нъчеващ
  • нъчевъшт
  • нъчевъщ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. на-че-ващ
непълен член на-че-ва-щия
пълен член на-че-ва-щи-ят
ж. р. на-че-ва-ща
членувано на-че-ва-ща-та
ср. р. на-че-ва-що
членувано на-че-ва-що-то
мн. ч. на-че-ва-щи
членувано на-че-ва-щи-те

2. начеващ — сег. деят. прич. м. р.

начеващ е производна форма на начевам (сег. деят. прич. м. р.).