основен

Речник на българския език

осно̀вен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

осно̀вна, осно̀вно, мн. осно̀вни, прил.
1. Който служи за основа, за опора. Основен камък.
2. Най-важен, най-значим, главен. Основен проблем. Основен доклад.
3. Спец. В химията — който проявява качества на основа.
4. Прен. Който обхваща нещо из основи; цялостен, радикален. Основен ремонт.
5. Който се отнася до задължителното образование (до 8 клас). Основно образование. Основен учител.
Основен закон. — Конституция.
Основен цвят. — Един от трите цвята — жълт, син и червен, при чието смесване се получават останалите.

Грешни изписвания (3)

  • основин
  • усновен
  • усновин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ос-но-вен
непълен член ос-нов-ния
пълен член ос-нов-ни-ят
ж. р. ос-нов-на
членувано ос-нов-на-та
ср. р. ос-нов-но
членувано ос-нов-но-то
мн. ч. ос-нов-ни
членувано ос-нов-ни-те