ключов

Речник на българския език

клю̀чов прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

клю̀чова, клю̀чово, мн. клю̀чови, прил.
1. Който се отнася до ключ.
2. Който е стратегически важен. Ключови позиции.
3. Прен. Който е главен по значение. Ключов въпрос.

Грешни изписвания (3)

  • ключув
  • ключоф
  • ключуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. клю-чов
непълен член клю-чо-вия
пълен член клю-чо-ви-ят
ж. р. клю-чо-ва
членувано клю-чо-ва-та
ср. р. клю-чо-во
членувано клю-чо-во-то
мн. ч. клю-чо-ви
членувано клю-чо-ви-те