структурен

Речник на българския език

структу̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • строктурен
  • строктурин
  • структурин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. струк-ту-рен
непълен член струк-тур-ния
пълен член струк-тур-ни-ят
ж. р. струк-тур-на
членувано струк-тур-на-та
ср. р. струк-тур-но
членувано струк-тур-но-то
мн. ч. струк-тур-ни
членувано струк-тур-ни-те