върховен

Речник на българския език

върхо̀вен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

върхо̀вна, върхо̀вно, мн. върхо̀вни, прил. Който е в/с най-висока степен; най-главен, висш. Върховни усилия. Върховен съд.

Грешни изписвания (3)

  • варховен
  • варховин
  • върховин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. вър-хо-вен
непълен член вър-хов-ния
пълен член вър-хов-ни-ят
ж. р. вър-хов-на
членувано вър-хов-на-та
ср. р. вър-хов-но
членувано вър-хов-но-то
мн. ч. вър-хов-ни
членувано вър-хов-ни-те