кулминацио̀нен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
кулминацио̀нна, кулминацио̀нно, мн. кулминацио̀нни, прил. Който е достигнал кулминацията си. Кулминационен момент. Кулминационна точка.
Грешни изписвания (31)
- колменацеонен
- колменацеонин
- колменационен
- колменационин
- колменъцеонен
- колменъцеонин
- колменъционен
- колменъционин
- колминацеонен
- колминацеонин
- колминационен
- колминационин
- колминъцеонен
- колминъцеонин
- колминъционен
- колминъционин
- кулменацеонен
- кулменацеонин
- кулменационен
- кулменационин
- кулменъцеонен
- кулменъцеонин
- кулменъционен
- кулменъционин
- кулминацеонен
- кулминацеонин
- кулминационин
- кулминъцеонен
- кулминъцеонин
- кулминъционен
- кулминъционин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | кул-ми-на-ци-о-нен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | кул-ми-на-ци-он-ния | ||
| пълен член | кул-ми-на-ци-он-ни-ят | ||
| ж. р. | кул-ми-на-ци-он-на | ||
| членувано | кул-ми-на-ци-он-на-та | ||
| ср. р. | кул-ми-на-ци-он-но | ||
| членувано | кул-ми-на-ци-он-но-то | ||
| мн. ч. | кул-ми-на-ци-он-ни | ||
| членувано | кул-ми-на-ци-он-ни-те | ||