главен

Речник на българския език

1. гла̀вен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

гла̀вна, гла̀вно, мн. гла̀вни, прил.
1. Най-важен, основен, централен. Главна улица. Главен проблем.
2. Старши по служебно положение. Главен лекар. Главен редактор. Главен счетоводител.



главѐна, главѐно, мн. главѐни, прил. Разг. Нает, определен; предопределен. Главен за овчар. Главен за велики дела.

Грешни изписвания (1)

  • главин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. гла-вен
непълен член глав-ния
пълен член глав-ни-ят
ж. р. глав-на
членувано глав-на-та
ср. р. глав-но
членувано глав-но-то
мн. ч. глав-ни
членувано глав-ни-те

2. главен — мин. страд. прич. м. р.

главен е производна форма на главя (мин. страд. прич. м. р.).