главно

Речник на българския език

1. гла̀вно — наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч. На първо място, преди всичко, предимно. Тук съм главно заради тебе.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • главну

2. главно — ср. р.

главно е производна форма на главен (ср. р.).

Връзки