образцов

Речник на българския език

образцо̀в прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

образцо̀ва, образцо̀во, мн. образцо̀ви, прил.
1. Който служи за образец, за пример. Образцово поведение. Образцов дом.
2. Превъзходен, съвършен. Образцова творба.

Грешни изписвания (7)

  • обръзцов
  • убразцов
  • убръзцов
  • образцоф
  • обръзцоф
  • убразцоф
  • убръзцоф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. об-раз-цов
непълен член об-раз-цо-вия
пълен член об-раз-цо-ви-ят
ж. р. об-раз-цо-ва
членувано об-раз-цо-ва-та
ср. р. об-раз-цо-во
членувано об-раз-цо-во-то
мн. ч. об-раз-цо-ви
членувано об-раз-цо-ви-те