пример

Речник на българския език

прѝмер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. примери, (два) примера, м.
1. Частен случай, който помага при обяснението или при доказването на твърдение. Привеждам пример.
2. Образец за следване, за подражание. Той е пример за вярност.
3. В математиката — проста задача за решаване.

Грешни изписвания (1)

  • примир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-мер
непълен член при-ме-ра
пълен член при-ме-рът
мн.ч. при-ме-ри
членувано при-ме-ри-те
бройна форма при-ме-ра
звателна форма