указание

Речник на българския език

указа̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. указа̀ния, ср.
1. Наставление, съвет, предписание, инструкция, насока за работа или действие. Давам указания. Получавам указания за режима на лечение. Получавам указания как да се държа на приема. Указания как да избегнем заразата от грип.
2. Показание, сведение (от уред), симптом, сигнал. Ръководя се от указанията на термометъра. Този знак е указание за срутване на пътя.

Грешни изписвания (3)

  • оказание
  • окъзание
  • укъзание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ука-за-ние
членувано ука-за-ни-е-то
мн.ч. ука-за-ния
членувано ука-за-ни-я-та