директива

Речник на българския език

директѝва съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. директѝви, ж. Указание на висшестоящ орган към подчинените му.

Грешни изписвания (7)

  • деректива
  • дерективъ
  • дериктива
  • дериктивъ
  • директивъ
  • дириктива
  • дириктивъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-рек-ти-ва
членувано ди-рек-ти-ва-та
мн.ч. ди-рек-ти-ви
членувано ди-рек-ти-ви-те
звателна форма