напътствие

Речник на българския език

напъ̀тствие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. напъ̀тствия, ср.
1. Думи, с които съветваме този, който тръгва на път.
2. Указания, упътване, насоки за постигане на успех в някаква област.

Грешни изписвания (1)

  • нъпътствие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-път-с-твие
членувано на-път-с-тви-е-то
мн.ч. на-път-с-твия
членувано на-път-с-тви-я-та