ориентировка

Речник на българския език

ориентиро̀вка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ори-ен-ти-ров-ка
членувано ори-ен-ти-ров-ка-та
мн.ч. ори-ен-ти-ров-ки
членувано ори-ен-ти-ров-ки-те
звателна форма