ориентиране

Речник на българския език

ориентѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • ореентиране
  • ореентиръне
  • ореинтиране
  • ореинтиръне
  • ориентиръне
  • ориинтиране
  • ориинтиръне
  • уреентиране
  • уреентиръне
  • уреинтиране
  • уреинтиръне
  • уриентиране
  • уриентиръне
  • уриинтиране
  • уриинтиръне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ори-ен-ти-ра-не
членувано ори-ен-ти-ра-не-то
мн.ч. ори-ен-ти-ра-ния
членувано ори-ен-ти-ра-ни-я-та