посока

Речник на българския език

посо̀ка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. посо̀ки, ж.
1. Въображаема линия, която се следва при движение; направление, насока.
2. Спец. Географски ориентир. Посоки на света.
3. Прен. Път на развитие. Каква ли посока ще вземе твоят живот?

Грешни изписвания (3)

  • посокъ
  • пусока
  • пусокъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-со-ка
членувано по-со-ка-та
мн.ч. по-со-ки
членувано по-со-ки-те
звателна форма