страна

Речник на българския език

страна̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. странѝ, ж.
1. Място, разположено в посока от нещо или от някого. От едната му страна имаше път, от другата — ливада, от третата — река, от четвъртата беше планината.
2. Държавата, обикн. като територия; край. Близки и далечни страни.
3. Ограждаща линия. Страните на триъгълника са различни.
4. Направление, насока. Завивам на друга страна.
5. Повърхност на нещо плоско. Външната страна на вратата.
6. Разг. Буза. Зачервиха ѝ се страните от студ.
7. Прен. Характерна особеност; качество. Не познавах тази страна от характера му.
8. Всеки един от противостоящите си в съдебно дело, при спор и др. Нека да чуем мнението на противниковата страна.
9. Гледна точка. Погледнато от тази страна, делото е ясно.
Вземам страна. — Не съм безпристрастен, защитавам позицията на единия от противниците.
От страна на. — От името на.

Грешни изписвания (3)

  • странъ
  • стръна
  • стрънъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стра-на
членувано стра-на-та
мн.ч. стра-ни
членувано стра-ни-те
звателна форма