територия

Речник на българския език

терито̀рия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. терито̀рии, ж.
1. Ограничена земна площ, която е нечия собственост или под нечие разпореждане. Територия на стопанство.
2. Отделена с граници част от земната повърхност, от въздушното и от морското пространство, с която се разпорежда една държава. Нахлуване на войски в чужда територия.
3. Прен. Област на занимание, на дейност. Предпочитана научна територия.
прил. териториа̀лен, териториа̀лна, териториа̀лно, мн. териториа̀лни. Териториално деление.

Грешни изписвания (23)

  • теретореа
  • теретореъ
  • тереторея
  • тереториа
  • тереториъ
  • теретория
  • територеа
  • територеъ
  • територея
  • териториа
  • териториъ
  • тиретореа
  • тиретореъ
  • тиреторея
  • тиреториа
  • тиреториъ
  • тиретория
  • тиритореа
  • тиритореъ
  • тириторея
  • тириториа
  • тириториъ
  • тиритория

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. те-ри-то-рия
членувано те-ри-то-ри-я-та
мн.ч. те-ри-то-рии
членувано те-ри-то-ри-и-те
звателна форма