имение

Речник на българския език

имѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. имѐния, ср. Голям феодален имот, чифлик — земя с къща и стопанство извън населено място. Лятото прекарваха в имението.

Грешни изписвания (1)

  • емение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. име-ние
членувано име-ни-е-то
мн.ч. име-ния
членувано име-ни-я-та