стопанство

Речник на българския език

стопа̀нство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. стопа̀нства, ср.
1. Само ед. Система на обществено производство, която включва промишленост, земеделие и животновъдство; икономика.
2. Подразделение на обществената система за производство, което е с обща организация и се занимава обикновено със земеделие и/или животновъдство. Частно стопанство. Кооперативно стопанство.
прил. стопа̀нски, стопа̀нска, стопа̀нско, мн. стопа̀нски.
Селско стопанство. — Част от общото народно стопанство, която обхваща земеделието и животновъдството.

Грешни изписвания (3)

  • стопанству
  • ступанство
  • ступанству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сто-пан-с-т-во
членувано сто-пан-с-т-во-то
мн.ч. сто-пан-с-т-ва
членувано сто-пан-с-т-ва-та