направление

Речник на българския език

направлѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. направлѐния, ср.
1. Линия на движение, посока.
2. Обществено, научно,литературно течение, групировка. Литературни направления.

Грешни изписвания (3)

  • напръвление
  • нъправление
  • нъпръвление

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нап-рав-ле-ние
членувано нап-рав-ле-ни-е-то
мн.ч. нап-рав-ле-ния
членувано нап-рав-ле-ни-я-та