насока

Речник на българския език

насо̀ка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. насо̀ки, ж.
1. Направление. Ще работя в тая насока.
2. Обикн. мн. Указания. Насоки за разработване на дипломна работа.

Грешни изписвания (3)

  • насокъ
  • нъсока
  • нъсокъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-со-ка
членувано на-со-ка-та
мн.ч. на-со-ки
членувано на-со-ки-те
звателна форма