напътване

Речник на българския език

напъ̀тване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • напътвани
  • напътвъне
  • напътвъни
  • нъпътване
  • нъпътвани
  • нъпътвъне
  • нъпътвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-път-ва-не
членувано на-път-ва-не-то
мн.ч. на-път-ва-ния
членувано на-път-ва-ни-я-та