надзор

Речник на българския език

надзо̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Наблюдаване, надзираване. Под лекарски надзор.
2. Група лица, организирани за наблюдение над нещо. Прокурорски надзор.

Грешни изписвания (1)

  • нъдзор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. над-зор
непълен член над-зо-ра
пълен член над-зо-рът
мн.ч. над-зо-ри
членувано над-зо-ри-те
бройна форма над-зо-ра
звателна форма