инспектиране

Речник на българския език

инспектѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • енспектиране
  • енспектирани
  • енспектиръне
  • енспектиръни
  • енспиктиране
  • енспиктирани
  • енспиктиръне
  • енспиктиръни
  • инспектирани
  • инспектиръне
  • инспектиръни
  • инспиктиране
  • инспиктирани
  • инспиктиръне
  • инспиктиръни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-с-пек-ти-ра-не
членувано ин-с-пек-ти-ра-не-то
мн.ч. ин-с-пек-ти-ра-ния
членувано ин-с-пек-ти-ра-ни-я-та