принцип

Речник на българския език

прѝнцип съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. принципи, (два) принципа, м.
1. Основно начало на някаква теория, политическо устройство и др. под. Принципи на управление.
2. Обикн. мн. Убеждение, възглед, от който се ръководи човек. Изменям на принципите си.
По принцип. — Въобще, изобщо.

Грешни изписвания (1)

  • принцеп

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прин-цип
непълен член прин-ци-па
пълен член прин-ци-път
мн.ч. прин-ци-пи
членувано прин-ци-пи-те
бройна форма прин-ци-па
звателна форма